Потомка на известни знахарки от миналото
Близо четвърт век Станка Ангелова е сред най-търсените и популярни български ясновидки. Политици, учени и хора на изкуството от десетилетия я търсят да прозре бъдещето им.
Славата на Станка Ангелова се разнася още в годините на тоталитаризма, когато да притежаваш ясновидска дарба не е безопасно. Дарбата си наследява от баба си Донна и прабаба си Сабина – известни знахарки от Северозападна България в миналото.
Пророческите умения на Станка Ангелова проличават от детството. Хората я търсят непрестанно в трудни моменти и когато изпаднат в безизходност. И тогава, и сега мълвата за Станка се разнася от уста на уста от благодарни хора.
Станка никога не връща човек, потърсил я да разплете сложната плетеницата от страдания, болежки и съсипващи проблеми.
В двора на дома й има изграден великолепен параклис с дърворезба и иконостас, а за да скъси пътя на хората до себе си приема три пъти седмично в столицата.
Денонощно й се обаждат по телефона от страната и чужбина за съвет и за да узнаят бъдещето си, да се прочистят от негативни влияния, за да премахнат родова прокоба.
Безспорно Станка Ангелова в момента оглавява топлистата на най-добрите български ясновидки, което я прави търсен консултант на седмичните прогнози на едни от най-тиражираните издания. Тя прави седмичните хороскопи във в. „Вестник за дома” и в. „Земя”, отговаря на читателски питания във в. „Втора младост”.
Ясновидството или го имаш, или го нямаш. Раждаш се с дарбата
 Нима може да знае човек каква орис му е предопределила съдбата? Ако ти е драснато отгоре, мърдане няма. Дадена ли ти е дарбата да помагаш на другите, в определен момент тя се проявява. Това е мисия. Божия воля.
Никога не съм предполагала, че ми е отреден такъв живот, изпълнен с безброй срещи с изстрадали и с високопоставени хора, които търсят като последна капчица надежда моята помощ, надявайки се да сторя чудото в живота им.
При мен, младата девойка от малкото средногорско градче, идваха хора от всички краища на България - като съзаклятници от тайна завера, защото времето, в което живях до 1989 г. бе на диалектически материализъм, в което църквата и духовното бяха теми табу, преследвани от властта и закона.
Имах моите младежки копнежи да следвам педагогика, да се развивам в сферата на социалните и педагогически науки. Но казват, че ако искаш да разсмееш Господ, трябва да му кажеш плановете си. Наложи ми се наред с работата и семейството, постоянно да откликвам на човешките молби за съвет и помощ. Трябваше да обърна гръб на личните радости и собствените си щения, защото от мен се искаше друго – паралелно с личния живот, да изживявам бремето и щастието на другите, да съм съпричастна с тежненията на непознати за мен люде, да ги подкрепям в нерадостни мигове, да страдам и да се радвам с тях.
Така повече от 30 години се сдобих с нелек живот, но също така намерих и най-голямото богатство – имам стотици приятели, кръщелница съм на много деца, станах член на много семейства не само в България.
Винаги се обръщам с молба за помощ към Бог
Почитам всички светии. От тях търся истината. Не е важна молитвата, а начинът, по който се обръщаш към всевишния. Думите не са важни. Трябва да отвориш сърцето си. С него трябва да говориш, когато се обръщаш към Бог, а не с устата. Приемам светиите с душата, с цялото си същество, за да получа помощ от тях.
Искам ли да видя най-точната информацията за бъдещето, мога да използвам гласа на човека, когато е на разстояние, а понякога кафе, карти и много рядко боб. Но и без различните атрибути получавам данните.
Има хора, които не могат да дойдат при мен, защото са извън България или не могат да пътуват, а се нуждаят от спешен отговор на въпросите си. Тогава правя контакт по телефона, но контактьорството е по-трудно отколкото, когато човекът е пред мен. Моят телефон никога не е бил импулсен. Когато виждам очите, директно навлизам в аурата на човека.
Животът не е предначертан изцяло
 Човешкият фактор играе важна роля. Всеки човек е изтъкан от непостоянни чувства, бушуващи емоции и амбиции. И в това е най-добрата новина - човек до голяма степен сам кове съдбата си. И дори е много добре понякога, че лоши предсказания не се сбъдват - значи човекът е анализирал възможностите и е поел в правилната посока.
Винаги има алтернативни варианти, предупреждения свише, право на избор. Но ако си пасивен и избираш лекия и погрешен път, тогава не можеш да виниш съдбата и Бог. Това е като във вица с лотарията, където човекът се сърди: „Защо, Боже, не чуеш молбата ми и не ми помогнеш да спечеля?“, а той отвръща: „Ами, пусни фиш, де!“
Кой е верният път – се питаме? Във всички религии и вярвания той е посочен – води към рая, към нирвана или мокша, като изискването е да си праведен в мислите и деянията си, да не причиняваш вреда никому, да живееш в хармония със себе си, с околните и с природата.
Ролята на ясновидеца е да помогне на объркания човек да намери брод и зелена светлина в тунела.
Животът не е предначертан изцяло
Човешкият фактор играе важна роля. Всеки човек е изтъкан от непостоянни чувства, бушуващи емоции и амбиции. И в това е най-добрата новина - човек до голяма степен сам кове съдбата си. И дори е много добре понякога, че лоши предсказания не се сбъдват - значи човекът е анализирал възможностите и е поел в правилната посока.
Винаги има алтернативни варианти, предупреждения свише, право на избор. Но ако си пасивен и избираш лекия и погрешен път, тогава не можеш да виниш съдбата и Бог. Това е като във вица с лотарията, където човекът се сърди: „Защо, Боже, не чуеш молбата ми и не ми помогнеш да спечеля?“, а той отвръща: „Ами, пусни фиш, де!“
Кой е верният път – се питаме? Във всички религии и вярвания той е посочен – води към рая, към нирвана или мокша, като изискването е да си праведен в мислите и деянията си, да не причиняваш вреда никому, да живееш в хармония със себе си, с околните и с природата.
Ролята на ясновидеца е да помогне на объркания човек да намери брод и зелена светлина в тунела.
|
